На 24 февруари 2022 година Русия пренебрегна всички международни договори и нахлу в суверенна Украйна, като преди това именно руски високопоставени политически фигури не спираха да обясняват, че това е невъзможно. Е, на 24 февруари стана ясно, че всичко е възможно. Много руснаци веднага се обявиха срещу т.нар. „специална военна операция”, която в същността си е чиста война. И от двете страни след две години бойни действия жертвите достигат десетки хиляди. Не само войници. Броят на убитите украинци от руски атаки расте с всяка изстреляна ракета по цивилното население. Войната, обаче, не е само на бойното поле. Тя се води и в социалните медии и в средствата за масово осведомяване. Пропагандата е навсякъде. Фалшивите новини са навсякъде. Отделянето на истината от масово разпространяваната информация, става все по-трудно. Необходимо е много „ровене”, съпоставяне, търсене на достоверни източници, за да може едно мнение да бъде обективно.
На борбата с пропагандата и фалшивите новини се е посветил Красимир Врански. В него тече и руска кръв. Веднага след началото на войната е принуден да напусне Русия. Защото става неудобен. Той и преди е бил трън в очите на управляващите, но с налагането на политическата цензура, животът му се променя драстично. Красимир Врански ненавижда лъжата. Ненавижда пропагандата. И е решил да се бори срещу слепотата на съвремениците си, както в Русия така и в България, където идва след нахлуването на Русия в Украйна.
Бях принуден да се евакуирам от Русия. Понеже съм активист със стаж от над десет години, живеех в зоната на риска. Понеже гражданите, които са политически активни и имат позиция, различна от официалната, както и дълга история в обществения живот, са първите репресирани, тъй като се обявяват срещу войната.
Тези граждани са против Путин и неговата система на управление, продължава Врански. Активистите работят за решаването на проблемите на хората. Което ги противопоставя на официалната власт.
Там е измислен свят. Разправят, че всичко е хубаво. Хората дори се шегуват с положението, задавайки въпроса кога ще започнат да живеят, както показват в новините. „Кога и ние, истинските хора, ще живеем така”. Някаква измислена държава. Някаква лудница.
Красимир Врански продължава да недоумява колко заслепени са сънародниците му. Но за това след малко.
Той е от Стара Загора. На 20 години заминава в Санкт Петербург, където учи висше. Започва работа и подхваща напълно доброволно дейност в полза на руското общество. Казва за себе си, че е обикновен човек, който не се интересува от глупости. Всичко се променя през 2012 година за парламентарните избори в Русия.
Колегата ми не спря да ми говори, че има протести, хората излизат с хиляди. Не повярвах. Един ден след работа реших да видя дали е истина. Имаше стотици хора само пред метрото. И всички скандираха срещу фалшифицирането на изборите.
Става свидетел как полицията бие и арестува демонстрантите. Как насила ги натиква по камионетки. Пред очите му са задържани няколко стотин души. До този момент никога не се е интересувал от политика.
Пред очите ми биеха един възрастен, младо момиче, някаква лудница направо. Започнах да се интересувам от тези неща. На следващите избори се записах като член на комисия. И успоредно с това започнах активно да заявявам гражданската си позиция.
Всичко става случайно. Пред блока, в който живее, отварят денонощен магазин. На пръв поглед полезна предприемаческа инициатива, но живеещите наоколо не са оставени намира от пияниците, които през нощта се събират пред магазина. Тормозът е подплатен не само с чупене на бутилки, но и с музика. И стрелба.
Брееееее, то не може да се спи. Започнах всяка нощ да се обаждам в полицията. Започнах да пиша писма. Три седмици. Не могат да ги затворят три седмици. Всяка вече панаири. Накрая дойдоха Спецназ, полицаи с бронирани жилетки, задържаха пияниците, затвориха магазина. Оказа се, че това е трябвало да бъде аптека, но по някакъв начин става магазин нон стоп. Обаче продавали аспирин.
Ако проблем не може да се реши с едно обаждане или с едно писмо, значи ще се реши с няколко обаждания и няколко писма. Подобни случи не трябва да се оставят и подминават. Малко повече усилия дори от един, могат да допринесат за добруването на много. Красимир Врански започва да се интересува от онова, което става около него.
Виждам, че е пълен бардак в страната. Никой от чиновниците не работи. Започнах да адресирам писма до тях по най-различни проблеми. Видях, че след няколко обаждания, от полицията предприеха действия. Гледам ями, дупки площадки. Пиша писма, те започват да ремонтират и да оправят.
Врански осъзнава, че ако иска да живее в чисто и подредено населено място, не трябва да се примирява и да проявява апатия от типа „тука е така”. Разбира, че наболял проблем, пък бил той и разбита улица, няма да се реши сам. Единствено чрез активна гражданска позиция можеш да си полезен както на себе си, така и на обществото. Да събудиш това общество и то да потърси правата си.
Разказах на хората ,че има начини за справяне, въпреки кражбите, фалшифицирането на избори. Има варианти, за да живеем по-добре. За месец-два събрах 20 души активисти и започнахме да решаваме проблемите на хората.
След половин година, лятото на 2012 -та ,основават движение „Красив Петербург”. В момента в Русия то е едно от най-големите доброволчески движения. В Русия създаването на НПО е почти невъзможно.
За да имаш НПО, за да получаваш някаква финансова помощ от държавата, трябва да си лоялен на властите. Те трябва да са най-великите за теб. Трябва да ги хвалиш.
За това се организират като движение – гражданско движение „Красив Петербург”. Разбрали са, че обединени са по-силни. Следват ги още 60 града и области в Русия. Доброволци създават сайт и мобилно приложение.
Виждаш дупка, снимаш я и след два-три клика, за няколко секунди властите, които са отговорни за дупката, получават официален имейл. Това става 2012 година. Някаква лудница. Само за първия месец бяха изпратени над 1000 имейла.
Резултатите са видими за всички. Самите руснаци започват активно да следват примера на доброволците от движението „Красив Петербург”. А то заради активността си, влиза в полезрението на властите. Започват репресиите.
За 10-11 години в Русия създадох най-големите доброволчески движения. Решихме десетки, стотици, хиляди проблеми в 60 града. Направихме зелена коалиция, защото в Санкт Петербург има много апетитни терени, които вместо да станат паркове, започнаха да се застрояват. Започнахме да организираме протести.
След 2017 година Красимир Врански е организатор и дейно участва и помага за всеки един протест в Санкт Петербург. Превръща се в политическа фигура. Прави опит да се кандидатира за губернатор. Властите не го допускат даже да си подаде документите. След 24 февруари 2022 година нещата за него и неговите доброволци загрубяват. Започват да помагат на тези, които са против войната, да напуснат Русия, преди да попаднат зад решетките. Отново работят заедно, отново като едно цяло, за да спасяват човешки животи. В един момент той самият се нуждае от помощ.
С жена ми, която е рускиня и с детето буквално за седмица се махнахме. Видях колко е сложно да напуснеш Русия. Трябват много пари. А активистите са бедни хора, които решават проблемите на другите без да мислят за себе си. Работиш каквото намериш, защото в Русия като активист си забранен навсякъде.
В България продължава мисията да изведе от Русия неудобните на властта.Не се интересува от настроенията сред българите. Усилията му са насочени към спасяването на руските активисти. Не се отказва въпреки дистанцията и трудностите. Човешкият живот е най-ценен и на изпадналите в беда трябва да се помага. Над 400 руснаци дължат живота си на Красимир Врански и обкръжението му от доброволци. Защото съдбата на тези хора е била предопределена – или отиват в затвора, или на фронта.
След като помогнахме на 400 души да напуснат Русия, започнах да помагам на украинските бежанци. Свързах се с „Мисия Криле”. Направихме няколко проекта заедно в подкрепа на бежанците. Много се радвам, че имам възможност да съм съпричастен по някакъв начин.
Казва, че за него работата с бежанци е лична мисия. 11 години в Русия се бори с режима на Путин. С установеното и бетонирано статукво, за което хората нямат никакво значение . Сблъсква се от първо лице с беззаконието и корупцията. Но не се примирява, защото не вижда друг път.
2022 година започва ужасна война. И близки ни по култура и език хора страдат. Изтребват ги. Не мога да се примиря с това. Защото знам каква е тази диктатура. Тя е отвратителна. Тя пропагандира, че е най-великата и всички трябва да се гордеят. А в същото време е пълна клоака. Извън Санкт Петербург, извън Москва хората живеят в пълна мизерия. Където спят, там и ходят до тоалетна. Руснаците бягат от страната. Аз се гордея, че мога да съм съпричастен и да помагам на украинските бежанци.
Красимир Врански, обаче, е удивен от високото ниво на пропагандата в България. Не може да повярва, че има българи, които гледат на руския президент като на спасител.
Взели са кадрите от руска телевизия и разправят, че в Русия е много хубаво. Каква е велика, как ще ни спаси. Живеят в някакъв измислен свят .И са твърдо убедени, че Путин спасява света.
Контингент, който няма мозък, коментира Врански. Учуден е, че има и образовани хора, които подкрепят руския терор. За това е решил, че борбата с троловете, които сеят пропаганда, е също толкова важна. Пропагандата и фалшивите новини трябва да се развенчават. Истината е над всичко. Но за да се стигне до нея, трябва критично мислене, трябва да си вечно нащрек и да не допускаш разколебаване.
Още през 2013, когато се създаваше фабриката за троловете, бяхме внедрили наш активист. Два месеца този активист събираше данни. Фабриката беше разделена на профили. Някои пишеха в кулинарни блогове. Примерно днес ще ви представя борш, което е украинско ястие, но скоро ще стане руско, защото Путин е измислил великото обединение на всички руснаци по света. Текст за готвене, обаче, Путин е най-великият. Лично Пригожин координираше руското влияние в над 30 страни.
Руската пропагандна машина работи на пълни обороти не само в България, но и в цяла Европа. И на нея задължително трябва да се противодейства, категоричен е Красимир Врански. Все пак идва от мястото, където тя е намерила благодатна почва за развитие.
Видях в Русия до какво доведе , до какви неприятности доведе вътре в страната. Като го виждам и в България, не мога да си представя какви беди могат да ни сполетят, ако излезем от НАТО и ЕС. Сигурно ще станем 16 република на Чечня.
Красимир Врански завършва с думите, че ако България е част от водещ съюз като европейския, то Русия е страна от третия свят. Решил е, че тази година ще реализира поне един проект за борба срещу пропагандата. Защото е наясно, че само с ясна визия и ясно съзнание, доброто може да бъде разграничено от злото.
Tози материал е създаден по проект „Регионален модел за овластяване на уязвими бежанци и мигранти, търсещи закрила в страната“ с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието му се носи от Фондация „Мисия Криле“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този сайт отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
