Живеем в материален свят. Преследваме успех, пари, т.нар. по-добър живот. Грижим се с педантичност за удобствата си. Обграждаме се с предмети. Знаем стойността на последните модели автомобили, телефони, телевизори. Но все повече сме започнали да забравяме какво е да си човек. Да изпитваме емпатия, да сме толерантни, да се поставяме на мястото на другия. Тези качества стават все по-ненужни в днешния свят, в който живеем. Но надеждата за промяна мъждука. Докато има хора, като адвокат Диана Радославова надеждата, че животът не е само материален път между раждането и смъртта, ще продължава да съществува. Тя е съучредител и главен адвокат във фондацията „Център за правна помощ – Глас в България”
Адвокат Диана Радославова е алтруист. В нея има нестихваща увереност, че светът може да е едно по-добро място. Действията й говорят недвусмислено. Отдала се е на мисията да помага на нуждаещите се. Като по този начин бъде пример за всички, които са в плен на материалната ограниченост и късогледството.
Диана Радославова предоставя правна помощ на бежанци, мигранти, чужди граждани и хора без гражданство, които търсят закрила в България. Работи и като външен експерт с Фондация „Мисия Криле”. Консултира организацията по въпросите за правата на бежанците и мигрантите. Лично се среща и с нуждаещи се, когато случаят е по-специфичен. Нейната експертиза е безценна в пряката работа с хората, които се нуждаят от правна помощ.
Основното, което съм научила в правото, което за мен е уникална наука, е че с него можеш да помагаш. Има една инерция в материалното време, в което живеем, че професията основно служи да правиш кариера, да се утвърждаваш като специалист, защото това ти дава развитие и финансова стабилност. Лично аз от самото начало като студент съм приемала правото като инструмент, който ще ми служи за подобряване на живота на хората.
Също така и на обществото. По стечение на различни обстоятелства, адвокат Радославова започва да помага на бежанци и мигранти. Група от хора, която е дискриминирана и маргинализирана. Във водещо се превръща зачитането на човешкото достойнство на различния. Опит, който постига ограмотяване на тази група от хора със знание, за да могат да се ориентират в една непозната страна, каквато за тях е България.
Какви са техните права, как да ги упражнят, какви са пътеките, по които неизбежно ще минат. Както и да им се даде реалистична представа за това, което им предстои. Защото те идват с едни, в голяма степен, изкривени сведения, получени по много нечисти канали.
Същественото в работата на адвокат Радославова е, да предостави точната и правилната информация на хората, които не познават езика, не познават законите, но са твърдо решени да продължат на чисто. А за да стане това, е необхоимо те да знаят правата и отговорностите си и как да ги използват на място и време.
Да бъдат ефективно включени в миграционните и бежанските процедури от държавните власти по един достоен начин. Те самите да знаят как се случва и да го направят по възможно най-добрия начин.
Две са основните направления, по които адвокат Радославова работи. Първото е свързано с бежански процедури – хора, които кандидатстват за закрила през Държавната агенция за бежанците. Тъй като системата е репресивна, отказите са много. Те се обжалват пред Административния съд. Второто направление са миграционните процедури – когато хора с окончателно потвърден отказ на закрила от съд, подлежат на връщане в страната, от която са те самите.
Това е свързано със задържане в центровете за миграция. Голяма част от делата, които водим, са за обжалването на заповедите за връщане. Миграционното задържане е изключително тежка и крайна административна форма на лишаване от свобода. Т.е. тези хора попадат в изключително тежък затворнически режим. За това и фокусът ни през последните седем години е свързан с алтернативи на миграционното задържане. Настояваме за по-леки мерки като подписка, плащане на гаранция. А задържането по закон да се прилага само в случаите, когато има опасност лицето да се укрие.
Адвокат Диана Радославова често си задава въпроса защо има такава неприязън към хората, които идват да търсят убежище у нас. Уж сме гостоприемен народ, а действителността показва нещо съвсем различно. Обяснява си това противоречие с политиката, с политическите нагласи и политическата терминология, която преекспонира страха.
Има един изкуствено наложен и подклаждан страх, че ние сме под заплаха. Че културата ни и страната ни като цяло са заплашени. Което автоматично изключва теми като опознаване и интеграция.
А в действителност, България е транзитна държава. Бежанците преминават през нашата територия. Стремежът им е да започнат наново на запад. Тук, у нас, на всички нива се разчита на желанието на тези хора сами да си тръгнат. Ако не искат, им помагаме, усмихва се Диана Радославова. А всъщност, по този начин се изпускат ползите и възможностите от миграцията.
Във всички развити страни миграцията играе ключова роля на трудовия пазар, в трудовата заетост, в развитието на икономиката. А трудовият ни пазар е в изключителна нужда от човешки ресурс. Истината е, че хората, с които се срещам, дори и тези, без документи, работят. Това са хора с умения, със занаяти. Не са много висококвалифицираните, но се опитват да се утвърдят.
Страхът от миграцията е основният фактор, който владее цялата държава. Страх, налаган по политически причини, категорична е Диана Радославова. Това провокира отказа на държавата да се занимава с миграцията в нейната цялост. Единствено се мисли как да бъдат защитени границите, да не се допускат бежанци, а тези, които се намират на територията на страната да бъдат по-бързо изгонени. Вместо да се създаде облекчен миграционен режим, по подобие на други европейски държави. Дори и за по-лесно започване на работа, дава пример адвокат Радославова.
Много пъти падаме. Но трябва да намерим сили, за да се изправим. Работили сме със семейства и многодетни майки. Виждала съм децата им да израстват пред мен. От тези жени съм получила купища съвети. Този човешки обмен на отношения е ценен, защото и ние, и те сме хора. В голяма част от случаите, особено при по-дълго продължилите, буквално се превръщаме в семейство. Децата се познават, семействата се познават. Учиш се на много неща и като човек, и като родител.
Работата с бежанци и мигранти наистина учи. Учи на търпение. Търпение, трупано с години, защото за разрешаването на някои случаи отнема много време. Учи и на сила. Сила – всеки път, когато паднеш да се изправиш и да намериш надежда, да продължиш. Защото в България борбата със системата в повечето случаи е неравна.
Секторът е наистина труден, коментира адвокат Радославова. Но мотивацията не отслабва. Точно обратното – всеки един малък успех е достатъчна причина борбата да продължава. Битката за човешкия жимот, за неговото бъдеще да продължава да се води. Битка, която на пръв поглед изглежда обречена, но Диана Радославова вярва, че с постепенни стъпки големите промени могат да бъдат постигнати и са неизбежни.
Неуспехите са чести. Много са индивидуалните случаи, по които работим, при които не можем да пробием, защото системата ни е репресивна. Даването на закрила в България е изключително ограничено. Не е сравнимо с практиките на другите европейски държави.
Голяма част от битките, които Диана Радославова води, са обречени на загуба. Но не те са определящият фактор за нейната мотивация. Ако беше така отчаянието, което дебне при всеки неуспех, много бързо щеше да я откаже.
Моето усещане е, че дори в случаите, в които губим самото дело, фактът, че човека е бил подпомогнат, фактът, че е бил информиран, че е имал възможност да се изкаже и да участва достойно в административния процес, за нас е вече победа.
Защото този човек, макар и при загуба на съответното дело, е много по-способен да се справи с другите проблеми, с които се сблъсква като мигрант или бежанец и е по-способен да взема адекватни решения. Последствия, които са изключително важни при следващите стъпки, които низвергнатите от собствената си родина и търсещи нов живот хора, трябва да предприемат.
