В Международния ден на мигранта – 18 декември от фондация „Мисия криле” създадоха артинсталацията „Човек без име: „Погребах мечтите си тук!”. С нея се прави пореден опит отново да бъде привлечено вниманието на българското общество към хората, които търсят нов живот за себе си и за близките си. Но намират смъртта си в България.
Какво показва статистиката – за последните две години на територията на страната са загинали 93 мигранти. Само за 2023 сигналите за предполагаеми смъртни случаи са над 630. В различни неправителствени организации са получени стотици молби за издирване на изчезнали мигранти. В „Мисия Криле” те са над 100. Цифрите са в резултат на международното разследване на Свободна Европа, Lighthouse Reports, The I Newspaper, Solomon, Der Spiegel и ARD.
В Международния ден на мигранта във фондацията беше приет поредният сигнал за безжизнено тяло на млад мъж, потърсил убежище в България. Той е издъхнал там, където бедстват най-много хора – покрайнините на природен парк „Странджа”.
Част от черната статистика можеше да бъде и Шукрула Халед Ширзад. Той е от Нангархар, провинция в източен Афганистан. Женен с две деца. Има петима братя и шест сестри. Баща му и един от братята му са убити от талибаните.
Афганистан е моята страна, в която съм израснал и я обичам. Афганистан е първият ми дом, домът на баща ми и майка ми и земята на моите дядовци и баби. Наложи се, обаче, да напусна родината си. Целият свят знае каква е ситуацията в Афганистан. Когато САЩ и НАТО напуснаха страната, хората започнаха да бягат. Ако ситуацията там се подобри и животът е възможен, искам да се върна.
Шукрула Ширзад уточнява, че не е искал да бяга. В родината си работи като журналст в местно радио. Образован, млад мъж, който иска най-доброто за семейството си и страната си. Проблеми, обаче, го принуждават да предприеме риска и да потърси вариант за убежище, защото животът му е поставен на карта. Хората, които убиват баща му и брат му, искат да отнемат и неговия. Афганистан вече не е безопасен. Решава да избяга от страната. Среща пълната подкрепа на майка си, която вече е загубила един от синовете си и съпруга си.
Когато талибаните убиха баща ми и брат ми, майка ми ми каза „Сине, не трябва да оставаш повече тук, те ще убият и теб“. Не беше възможно да живея там, докато талибаните ме издирваха. Затова реших да си тръгна. С по-малкия ми брат изоставихме целия си живот. Изоставихме семейството си, за да живеем.
За съжаление 11-годишният брат на Шукрула Ширзад се изгубва на път за България. Остава му надеждата, че е жив и не е част от черната статистика.
От Афганистан тръгват няколко души. Очаква ги дълго, трудно и опасно пътуване. Както сам отбелязва – незаконно. Пътуват с кола, налага им се да вървят с километри. За три дни стигат до Пакистан. От там се придвижват до Иран и Турция. През по-голямата част от пътя вървят пеша. После от Турция се прехвърлят в България. С очите си вижда трупове на бежанци в Странджа. Събратя по съдба, чийто живот е приключил в преследване на мечтата за по-добро бъдеще. Дълъг път, но цената е собствения живот и собствената свобода. А за тях човек е способен и на немислимото.
90% съм убеден, че трафикантите са най-лошите хора на света. Мисля, че по-скоро не са човеци. Защото тяхната цел не сте вие или вашият живот. Тяхната цел са парите и как могат да ви използват, за да стигнат до пари. Дадох им пари. От Афганистан до Турция 1750 долара. От Турция до Сърбия 3300 евро, от Сърбия до Италия 700 евро. Мога да ви уверя, че трафикантите на хора са най-лошите в света.
Целта на Шукрула Ширзад е по-западната част на Европа. Където може да живее в мир и без животът му да е застрашен. Иска да е на място, където да се чувства в безопасност.
Не се чувствах в безопасност във Франция, защото имаше толкова много хора от Афганистан, които не познавах, така че продължих пътуването си до Англия. В Англия, Слава Богу, съм в безопасност. Не се чувствам застрашен. Умът и тялото ми са в мир. И хората са мили с мен.
България никога не е била втора възможност за него. Защото смята, че бежанците не са добре дошли тук. Казват му, че страната не е безопасна за мигрантите и е опасна за търсещите убежище.
Чух, че българските полицаи бият хора. Страхувах се, когато влязох в България.
Действителността обаче го изненадва. Арестуван е на магистрала „Тракия”. Получава добро отношение от полицията. Заради физическото си състояние, в резултат на дългия път, условията на транспортиране в затворените ремаркета, натъпкани като животни, заради недохранването и обезводняването, е настанен в болница.
Искам да ви кажа, че все още има добри хора на този свят. Когато бях в болница, имаше няколко активисти за правата на човека, на които им пожелавам всичко най-добро. Приемам ги като мои братя и сестри, които никога няма да забравя. Когато ни посещаваха в болницата, си мислех, че съм в безопасност. Не беше като това, което бяхме чували преди. Тези хора направиха толкова много неща за нас.
Получава дрехи и обувки, защото е буквално гол и бос. Учуден е, че храната, която му носят доброволците, е съобразена с мюсюлманската религия, която изповядва.
Бях толкова щастлив да ги срещна. Те сториха много за мен.
След престоя си в болницата е настанен в бежанския център във Военна рампа в София. Чувства се добре и вече е убеден, че всичко, което се говори за България и отношението на българите към мигрантите, не е истина.
Българското правителство, правозащитниците и служители на болницата се отнасяха добре. Имаше една сестра в болницата на име Виолета, тя беше мила с мен и всеки път ме питаше как съм… Особено хора от фондация „Мисия Криле”. Държаха се с мен като с член на семейството им. Никога няма да ги забравя.
Както всеки свободомислещ и емпатичен човек и Шукрула Халед Ширзад иска спокоен живот. Иска човешките му права да бъдат зачитани. Произходът е без значение, убеден е в думите си и в правотата си афгнистанецът. Едни са смели и сами правят необходимите стъпки. Други са по-нерешителни и трябва да им се помага. Но едно е сигурно – под слънцето има място за всички.
В една част на света не е възможно да се живее. Така че отивам в друга част, където мога да живея. Искам да ме зачитат като човек. Искам човешките ми права да са защитени. Това е причината да реша, да се преместя и да живея в Европа.
И в Афганистан, и в Англия основната цел пред Шукрула Ширзад е да помага. Да служи на хората по света. Да служи на всичко, в което има дори капчица живот. Защото вярва, че всеки има право да живее. Да живее свободен. Без значение дали става въпрос за хора или животни.
Всички имат право да живеят и аз искам да им служа, да им помагам.
За последните две години в България са загинали 93 мигранти. През 2023 сигналите за предполагаеми смъртни случаи са над 630. Благодарение на правозащитници и неправителствени организации, в това число и фондация „Мисия Криле”, бежанецът от Афганистан Шукрула Халед Ширзад не е един от тях.
Разговаряхме с него с помощта на Хамид Хош Сияр, който в момента е медиатор и преводач към центъра на фондация „Мисия Криле” в най-големия бежански лагер на територията на България – в Харманли.
