Десетки хиляди бежанци преминават нелегално границите на Европейския съюз, в търсене на по-добър живот. Нищета, липса на перспектива, смъртни присъди, войната са част от основните причини хората да изоставят родните си места, близки, семейства и приятели, за да направят отчаян опит, за да започнат отначало. Несигурността и неизвестността от първата стъпка са техен денонощен спътник. От вземането на решението да рискуват всичко и да се превърнат в бежанци, сами се отлъчват от родината си, за да се опитат да достигнат Обетованата земя – Европейския съюз. Където в повечето случаи са обект на расизъм и дискриминация. И това става още на границите на съюза, коментира Иса, която е част от Международната мрежа за мониторинг на насилието по границите на ЕС в Гърция и координатор за България. Тя е експерт по темата за принудителното връщане на бежанците и насилието, с което те се сблъскват. Тези хора, които се опитват да спасят живота си, всъщност го излагат на опасност, само защото са решили, че в Европа могат да постигнат щастието, за което мечтаят. Именно, мечтата и стремежът към по-добра и свободна действителност ги прави неудобни в собствената им страна. Достигайки границите на Европейския съюз обаче попадат на още от същото.
Има много примери за хора, които търсят защита в европейските страни, но се сблъскват с тормоз и насилие. Мнозина търсят съдействие от властите, но са задържани и изпращани обратно в държавата, от която са влезли. Имаме данни за употреба на изтезания – водни мъчения, побоища, фалшиви екзекуции. Дори и хора с много сериозни наранявания са депортирани обратно в страната, от която са дошли.
Сигналите въобще не са изолирани. До този момент от Международната мрежа за мониторинг на насилието по границите на ЕС са регистрирали над 2000 случая на тормоз и насилие срещу бежанците.
За съжаление нещата стават все по лоши. Новият пакт за миграцията узаконява депортирането и насилието над мигрантите.
Така хиляди човешки същества се превръщат в обект на антихуманни действия и то от страна на органите за защита на границите на Европейския съюз. Един съюз, в чиято основа стои защитата на човешките права. Например, положението в Гърция е много тревожно, обобщава Иса.
От 2020 година броят на депортираните скочи значително. Бежанците се стремят да достигнат до гръцките острови, след като са прекосили пълен с опасности път по море. И в момента са оставени на произвола на съдбата. Откарват ги до границите на Гърция с Турция, оставят ги да плават докато бъдат спасени от турските власти например. Насилието срещу мигрантите се увеличава. Дори тези, които имат нужда от спешна медицинска помощ, не получават такава.
В България ситуацията не е по-различна. Търсещите закрила в страната са бити с палки, събличани са голи, отнемани са им вещите, срещу тях са насъсквани кучета. След което са връщани в Турция.
Използва се сила, за да се върнат бежанците обратно в Турция. Това е което съм видяла досега. Офицерите от „Европейска агенция за гранична и брегова охрана” („Фронтекс”) използват сила срещу бежанците.
От години Иса работи в подкрепа на мигрантите. За съжаление отчита, че насилието срещу тях се увеличава. Основната цел, която си е поставила, е да информира европейците за проблемите, с които бежанците, търсещи убежище се сблъскват всеки ден.
Опитвам се да бъда пример за хората. Показваме положението по възможно най-добрият начин, по който можем. Пишем много доклади с актуална информация.
Основните проблеми, които тя откроява, освен насилието по границите спрямо бежанците, са очакваните промени в законодателството на ЕС спрямо мигрантите, което според нея само ще влоши ситуацията. И дава за пример отново Гърция.
В Гърция властите ограничават дейностите на неправителствените организации. Има много дела срещу НПО и техните дейности. Има и ново законодателство, ограничаващо достъпа на НПО до бежанските лагери. Има и кампании с фалшива информация, очерняща различни неправителствени организация.
И въпреки трудностите Иса и колегите й от Международната мрежа за мониторинг на насилието по границите на ЕС продължават да осветляват тези случаи, продължават да сезират институциите в съюза с единствената цел да бъдат предприети необходимите мерки в защита на хиляди човешки животи.
Би било глупаво да се примиря със ситуацията и да се предам. Искам да продължавам да информирам обществеността и да постигна промяна.
Иса силно вярва, че промяната е наистина възможна, въпреки проблемите и усилията, въпреки отпора, който всички, борещи се за запазването на живота и достойнството на хората, срещат и то от страна на институциите, които трябва да спазват и опазват човешките права.
Тази работа ми дава възможност да се свързвам с хората. Давам платформа на хората търсещи убежище. Насилието се увеличава и ние се опитваме да информираме обществеността за това.
В момента светът е врящ котел. Военните конфликти са навсякъде около нас. Времената са такива, че никой не може да бъде спокоен. Несигурността бавно и методично се настанява в ежедневието. Едва ли някой някога си е представял, че на сегашното равнище на еволюцията, до което човечеството е достигнало, то ще продължава да бъде водено от същите низки страсти, предизвикали толкова нещастия в миналото, а човешкият живот все повече ще се обезценява. За щастие, има будни хора, като Иса и колегите й от Международната мрежа за мониторинг на насилието по границите на ЕС, които въпреки препятствията и трудностите се опитват да върнат света в правилната посока. Колкото и имагинерно да изглежда това. Надежда има и тя е в малките стъпки, дребните жестове и във всеки един спасен живот.
