За мен да бъдеш доброволец, означава да си човек на когото му пука, когато други хора попаднат в затруднение. Ако има някакъв проблем, ако има несправедливост, доброволецът е винаги готов да се отзове и да помогне с каквото може. Случват се различни ситуации, има различни моменти и не всички сме силни да се справим и да преодолеем проблема .Трябва да има хора, които в момент на трудност, на слабост, просто да ти помогнат. Да ти покажат, че не си сам.
Думите са на младия украинец Игор Чеховский. Той е на 22. Преди четири години идва в България, за да учи медицина в Тракийския университет в Стара Загора. И четири години по-късно все така продължава да се удивява на българската самоирония.
Не ми харесва, че в България има много малко млади хора, които са мотивирани да променят живота към по-добро. Липсват ентусиастите, които да решават проблеми, да вървят напред, да проявяват самоинициатива. Мотивираните ентусиасти с юношески максимализъм са малко. Младите хора имат голям потенциал, но той трябва да се открие.
Осъзнал това, днес Игор Чеховский е част от фондация „Мисия Криле”. Ръководи екип от украински доброволци, работи като преводач и координатор. И самият е доброволец.
Всички сме на първо място хора. Трябва да си добър самарянин. Не можем да кажем, че проблемът на даден човек е единствено негов. Това е проблем и на другите.
С цялото си сърце вярва, че смисълът на човешкия живот е да си човек. Да помагаш. Убеден е, че така сме по-обединени. По този начин се проявяваме като разумни същества. Стремежът да помогнем, без да търсим награди и полза, ни различава от животните.
Хората имат морал.
От първия ден на войната, при която Русия нахлу в Украйна и предизвика масова бежанска вълна, Игор Чеховский помага. За него няма нищо по-хубаво от това да успее да направи живота на изпадналите, не по собствено желание в тежка беда, по-лек. Дори и с малко положението им да се подобри.
80 процента от украинските бежанци, които дойдоха в Стара Загора, останаха да живеят тук. Адаптацията им премина, сега са в етап на интеграция. В началото най-големият проблем, пред който се изправиха, беше информираността.
Те идват в чужда държава. Не познават законите, не знаят езика. Нямат идея какви документи са им необходими. Пътят, който изминават, може да бъде схематично представен по следния начин – намиране на временен подслон – документи – търсене на работа – участие в курсове по български език – постоянно жилище – градина или училище за децата – работа. Игор Чеховский помага на десетки свои сънародници, да си стъпят на краката и да започнат живота си наново.
Динамиката от началото на войната, вече я няма. В Стара Загора вече идват много по-малко бежанци. Тези, които са тук от две години, се справиха много добре. Нямат нужда от нашата помощ. Сами се превръщат в доброволци и започват да помагат. И работят. Не всички работят по специалността си, макар някои да са с едно или две висши образования.
Ценен ресурс, който задължително трябва да се използва. На всяка държава са й необходими млади и образовани хора. Всяка една дейност, която може да им помогне да разгърнат потенциала си, ще е от полза както за тях самите, така и за новата им родина, ако България ги приеме като свои граждани. Игор Чеховский съжалява, че на държавно ниво в тази посока се прави малко, което е крайно недостатъчно. Има нормативни правила за интеграция на бежанци, но те не се прилагат.
Примерно да им се организират курсове. Да научат езика, за да им се подобрят възможностите и да останат в България. Има много украинци, които вече сами се издържат. Децата им посещават градини, ясли, училища. През лятото фондация „Мисия Криле” организира за тях уроци по украински език и украинска култура, както и по български. По време на ваканцията да не забравят нито украинския, нито българския.
Децата по-бързо се адаптират. По-бързо научават български език. Благодарение отново основно на доброволците. При възрастните не е точно така. Игор Чеховский си го обяснява с психологията. Тяхната интеграция в българското общество и приемането на българската култура и ценности става по-трудно. Което е обяснимо – едва ли е толкова лесно на зряла възраст да загърбиш всичко, което си имал и да започнеш живота си от начало. Тук доброволците като Игор влизат в избраната от тях роля. С тяхната помощ интеграцията на бежанците е по-лесна и не толкова разтърсваща.
Игор Чеховский много добре си спомня датата, на която е пристъпил прага на фондация „Мисия Криле”. 7 юли. Подписва договор и разбира, че ще помага на украинските бежанци, които бягат от войната.
Най-първата ми дейност беше да гледам децата в междучасията. Знам български и започнах да превеждам. Да помогна на семейство да се запише при личен лекар, за психологическа консултация. Все по-често започнах да участвам в хуманитарни акции.
Постепенно се включва в различни дейности, свързани и с други бежанци. И разбира, че това е мисията му. Да помага на слабите, на нуждаещите се, на тези, които се в безпътица. Кауза, което в момента предопределя живота му. Това е причината да иска да бъде лекар. Отново – за да помага. Една от най-хуманните дейности, която, както казва, ни прави човеци.
Аз съм свещ, която изгаря, запалвайки другите!
Едно изречение, което оформя докрай житейската му философия. Макар и на толкова ранен етап от живота му. Мечтата му е войната да свърши. Защото е престъпление срещу човечеството. Не е нормално в 21 век да има военни конфликти не само в Украйна, а навсякъде по света. Не го приема и няма да се примири с това.
Въпреки всичко остава реалист. Опитът го спира да лети из облаците или да махне с ръка и да зареже доброволчеството. Стъпка по стъпка започва да приема все повече отговорности. Прави грешки, не се отчайва, поправя се и продължава по избрания път. Съвестно му е, че не може да помогне на всички, но поне опитва.
Доброволчеството много помага на мен самия. Говорейки, комуникирайки, по-добре разбирам себе си. Когато помагаш на някого, няма как да не съпреживееш и да не разбереш с какво се е сблъскал този човек, цялата трагедия в живота му. Това според мен има голямо психотерапевтично значение. Помага да се развие емпатията, емоционалната интелигентност.
Много е важно човек да има разбирането, продължава Игор Чеховский. И индивидуалният пример е от голямо значение, за да увлече останалите, дори да промени гледната им точка, да погледнат на нещастието, на страдащите през техните очи. Да се поставят на мястото им. Да разберат.
Тук идват хора, които бягат от война. Идват, за да се спасят. Да спасят себе си и своите семейства. Да, сблъскват се с дискриминация, с обиди, но гостоприемството е повече. Познавам украински бежанци, които завързват много близки приятелски връзки с колегите си от работа. Дори българите подобряват руския си при общуването с украинци. Излизат, забавляват се. Но, дискриминацията съществува.
Образование, възпитание, разбиране, култура. Това според Игор е пътят към приемането и емпатията, към заличаването на дискриминацията. Попадал е на случаи, при които украински деца са обиждани в училище. Знае, обаче, че не децата са виновни, а примерът вкъщи.
Тези неща идват от родителите. Детето не мисли така. То вижда вкъщи и повтаря. Всички сме хора. Украинците са част от общността на Стара Загора. Една от най-големите. Живеем заедно. Ние сме тук, ние сме вашите съседи. И за да сме заедно трябва да поддържаме здрав диалог и комуникация, обмяна на културни ценности.
Игор Чеховский и екипът на фондация „Мисия Криле” ще продължават да работят за интеграцията на украинските бежанци. Много от тях са загубили всичко в Украйна. Няма къде и при кого да се върнат. Решили са да останат в България. И докато в началото на войната като бежанци са имали нужда от материална помощ, днес им е повече необходима протегната ръка. За да са по-самостоятелни и по-независими. За да се развиват, личностно и професионално. За щастие все още има места, където я получават и има хора, които им я дават. Безрезервно.
Tози материал е създаден по проект „Регионален модел за овластяване на уязвими бежанци и мигранти, търсещи закрила в страната“ с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието му се носи от Фондация „Мисия Криле“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този сайт отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Основната цел на проекта е чрез правно-информационни консултации, психологическа и социална подкрепа, работа по приобщаващи местни политики и разработване на иновативни практики да се спомогне за овластяването и прякото участие във взимането на важни решения за собствения им живот на лица в уязвима ситуация, потърсили или търсещи закрила, бежанци и мигранти живеещи приоритетно на територията на областите Хасково и Стара Загора.
