Мнозина са чували термините „златен час” и „платинени 10 минути”. Това е онзи прозорец от време, който може да определи дали пациентът ще живее или ще умре. Времето, в което бързата намеса предотвратява смъртта и спасява живот. Но тази намеса, освен навременна, трябва да е и адекватна. Примерно при човек със спряла сърдечна дейност, забавянето на дефибрилацията с минута, увеличава риска от смърт с десет процента. Т.е. едни базови познания по оказване на първа помощ са безценни в критична ситуация.
В този материал ще Ви срещнем с доктор Христо Димитров. Завършил е Медицинския факултет към Тракийския университет в Стара Загора. Практикува от 14 години. Първо е бил педиатър. Две години по-късно започва в Центъра за спешна медицинска помощ в Стара Загора. Казва, че работата има както плюсове, така и минуси. Върши я без значение кой има нужда от помощ. Категоричен е, че не може да избира на кого да помогне и на кого не.
Такава ми е работата. Понякога е изтощително физически. Но иначе зависи. Който се натоварва психически, не идва повече при нас. По-скоро на моменти работата ме натоварва физически. Но всеки нуждаещ се получава еднаква по качество медицинска помощ.
Избира да работи в Бърза помощ, защото, както самият той казва, там професията му е по-интересна. Обича да ходи на различни места, да се среща с различни хора в различни ситуации, вместо да стои затворен по цял ден в някакъв кабинет. Работата го е изправяла пред всевъзможни предизвикателства. Два пъти е помагал на нелегални мигранти. В Област Стара Загора те не са толкова много, сравнено с Бургас, например. Не повече от два пъти му се е налагало да се отзовава на спешни повиквания. На магистрала „Тракия” е спасявал животи заради здравословни проблеми, предизвикани от начина на транспортиране – много хора, натъпкани в тясно пространство.
Последните случаи са между 50 и 70 човека. Едно такова пространство без адекватна вентилация, без адекватна климатизация, води съответно и до насищане на пространството с въглероден диоксид, до липса на кислород. Съответно организмът страда, органите не получават достатъчно кислород. Отделни тези хора са изтощени от дългия път. Основното, което обслужваме при тях е отпадналост, дехидратация. Докато в другите области, доколкото виждам по новините, има и случаи на тежки травми заради катастрофи.
Доктор Христо Димитров си спомня, че в единия от случаите 70 души са били наредени прави в задната част на средно голям камион като в някаква консерва. До фатален случай не се е стигнало, защото са били млади момчета, а те са по-издръжливи.
Почти всеки ден в някоя медия присъства новина за трафик на мигранти. Или е била разбита престъпна група, която е упражнявала този тип незаконна дейност, или е задържан каналджия, или са заловени бежанци, които нелегално са преминали границата. Зачестяват и смъртните случаи на хора, които пътуват хиляди километри с единствената цел да намерят по-добър живот. В повечето случаи те, са натъпкани като добитък в ремаркета и полуремаркета без храна, вода, въздух, лекарства. За хигиената няма да говорим. И първите, които се озовават на мястото, където чужденците са задържани, освен органите на реда разбира се, са медиците от Спешна помощ.
Доктор Димитров обобщава основните рискове за живота на мигрантите, които са нелегално трафикирани през територията на страната, в четири направления – дехидратация, придружаващи заболявания, начинът на транспортиране и изтощението.
И те са хора и при тях ги има същите заболявания, както при нас. Заболявания като диабет, като артериална хипертония, заболявания, които изискват приемането на медикаменти. Когато тези хора тръгнат на път, който е много дълъг, те нямат достъп до съответните лекарства. За един пациент с бронхиална астма, за пациент, който се нуждае от инсулин – те няма как да си ги набавят в гората, където примерно са оставени да чакат. Това създава риск от влошаване на хроничното им заболяване, което може да доведе и до смърт.
През зимата опасността е от измръзване. Ако не се лекува навреме, може да доведе до ампутация, продължава с изброяването на рисковете доктор Димитров. Без адекватна климатизация и вентилация, се създава микросреда, която в даден момент е пагубна за всеки живот. Насищането с въглероден диоксид и липсата на кислород водят до стресова ситуация в организма, който изпада в шоково състояние. През летните месеци заради високите температури рискът от топлинен удар не е никак малък.
Понеже мигрантите се превозват незаконно, трафикантите нямат мотивация да спрат някъде и да осигурят достъп до вода, храна. И тези хора в повечето случаи се намират в крайно тежко общо състояние. Особено, ако става въпрос за жени, малки деца, възрастни. Малките деца много бързо могат да се дехидратират. Това може да доведе до рязко спадане на кръвното налягане, което от своя страна води да намалено кръвоснабдяване на жизнено важни органи. Постепенно организмът изпада в хиповолемичен шок. А той води до задълбочаване на клиничното състояние, което може да завърши със смърт на пациента.
Когато се окаже навременна и адекватна медицинска помощ, всичко това е обратимо. А тя може да бъде получена от всеки, които има познания в областта. Доктор Христо Димитров е категоричен, че обучението по оказване на първа помощ трябва да залегне в училищното образование. В чужбина има подобни проекти. Там деца учат основна поддръжка на живота.
Как да процедираме, когато човек е в безсъзнание, но диша, как да го поставим в странично положение. Как да процедираме, когато при нас има човек, който не диша. Как да окажем първа помощ на човек, на който му е спряло сърцето с индиректен сърдечен масаж с обдишване. При задавяне с чуждо тяло. При кръвотечение как да се опитаме, да го спрем. За да може обикновен човек, който не е медицинско лице, адекватно да окаже помощ и да помогне на изпаднал в беда.
Повечето от инцидентите с мигранти са на трудно достъпни и отдалечени места. Което изключва възможността службите да са при тях на осмата или десетата минута. В градски условия е различно. Но когато тези, които са първи на мястото на инцидента, имат необходимите знания и успеят да окажат първоначална помощ, шансовете на пострадалите без значение на възраст, пол, религия, гражданство и какви са по паспорт, се повишават неимоверно.
И все пак основното, което може да направи всеки от нас за пострадалите, дори и да няма медицински познания е, ако има възможност, да им осигури вода, храна, ако е студено – топли дрехи. Защото все пак сме хора и защото е човешко да се помага. И дори тази малка, дори на пръв поглед незначителна подкрепа, може да спаси живот.
„Истории за другите“ е рубрика списвана от журналиста Мартин Николов, в която се помещават истории на бежанци, които пребивават в България, както и на българи, чиито професии или доброволни начинания ги срещат с бежанци!
Tози материал е създаден по проект „Регионален модел за овластяване на уязвими бежанци и мигранти, търсещи закрила в страната“ с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието му се носи от Фондация „Мисия Криле“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този сайт отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Основната цел на проекта е чрез правно-информационни консултации, психологическа и социална подкрепа, работа по приобщаващи местни политики и разработване на иновативни практики да се спомогне за овластяването и прякото участие във взимането на важни решения за собствения им живот на лица в уязвима ситуация, потърсили или търсещи закрила, бежанци и мигранти живеещи приоритетно на територията на областите Хасково и Стара Загора.
