Шахът не е просто спорт. Той е много повече. Шахът е стратегия, борба, битка, война… За щастие без жертви. За световния шампион Боби Фишер шахът е живот. Но за разлика от шаха, животът не е само черен и бял. Крайностите в живота не водят до победа. Животът е цветен. Понякога в по-сиви краски, друг път в по-цветни. В живота има от всичко по много – радост, щастие, мечти, скръб, печал, тъга. И ако играта може да приключи с мат или равен резултат, то в живота равният резултат почти никога не присъства. А загубите понякога са далеч повече от успехите. Защото дори самият успех, всъщност може да е провал. Не трябва, обаче, да се страхуваме от провала. Всеки провал е възможност за ново начало. Както след всяка партия фигурите отново се подреждат в изходна позиция, така и в живота можеш да започнеш наново. Може би по-трудно, може би с нечия подкрепа, може би с много страх, но втори шанс винаги има. Стига да имаме очи да го видим, да прозрем знаците от съдбата, да предвидим ходовете на живота. Както това става на шахматната дъска.
Мухамад Казмур е на 24 години. От Алепо, Сирия. Градът продължава да е арена на ожесточени бомбардировки. Атакуван от свои и от чужди. В капан, както при шаха. И само с отчаян или гениален ход може да има спасение. Мухамад Казмур предприема точно това. Успява да се спаси от войната. Пристига в България като бежанец. В момента е в Регистрационно-приемателния център в Харманли.
От три месеца съм тук. България ми харесва. Дори се надявам да започна работа. Страната е много спокойна. Няма война. И каквото и да е положението, е по-добре от Сирия.
В Сирия оставя всичко. Родина, живот, спомени, приятели, семейство. Притесненията са много. Постоянно поддържа връзка с близките си. Чуват се през два-три дни. Ако интернетът е добър. Признава, че в момента в Сирия се живее много трудно.
Там животните живеят трудно, какво остава за хората. Няма работа, няма медицински грижи, няма доктори. Полицията не съществува, болници няма. Няма как там да живеят хора.
За Мухамад Казмур шахът е не само спорт. Той е спасение. Бягство от ежедневието. Средство да се разсее от мрачните мисли за миналото, настоящето и бъдещето. Шахът за него е възможност за създаване на нови приятели. Защото със старите го разделят руини, бомби, несигурност, война. А шахът е тиха и спокойна игра. Кара те да мислиш, да разсъждаваш, помага ти трезво да преценяваш ситуациите.
Откакто от фондация „Мисия Криле” организират срещи по шах, много често посещавам сбирките. Създадох нови приятелства. Дори си организираме турнири. Правим го, докато чакаме статут. Докато ни бъдат готови документите. Буквално всеки ден играя шах.
Мухамад Казмур се чувства много добре, когато е пред дъската. От малък се отдава на фигурите. Така създава и приятелства. Както преди в Сирия, така и сега в Харманли.
Шахът ми е хоби. В семейството ми всички играят. Баща ми е първият ми учител. Закърмен съм с този спорт. Когато играя, се чувствам прекрасно. Но това е слабо описание. Няма дума, с която да изразя състоянието си, когато съм пред шахматната дъска. Шахът е в кръвта ми.
В лагера в Харманли ежедневието е скучно. Дните се точат еднообразно. За Мухамад Казмур шахът е спасение от мрачните мисли и тежкото състояние на битието. Спортът успокоява ума, прояснява съзнанието.
Всеки ден с нетърпение чакам да отворят клуба, където играем шах. Всеки намира начин да избяга от досадното чакане. Моят е с помощта на черно-белите фигури на дъската.
Най-големият шахматен герой за сириеца, превърнал се в бежанец заради една безсмислена война, е собственият му баща. Човекът, който му е разкрил красотата на този спорт. Двукратен шампион на Алепо по шах.
Не се интересувам кои са шахматните герои днес. Докато бях в Сирия, беше много трудно да следя актуалното положение в спорта. Всичко, което знам за него, го дължа на баща ми. Той е моят герой. Между другото с всички, с които играем тук в лагера, нямаме търпение да участваме в някое състезание.
След Нова година и това може да стане. Както с футбола. Сирийският отбор спечели турнир наскоро, под ръководството на Яхия Хомси, който помогна с превода от арабски на български при разговора с Мухамад Казмур. Така че съвсем скоро любителите на шахмата със сигурност ще имат възможност да покажат уменията си не само на лагерно ниво.
Само този, който играе шах-мат, може да осъзнае, че между спорта и живота има много общи неща. С всеки ход на дъската трябва добре да си правиш сметка какво можеш да спечелиш и какво можеш да загубиш. Всичко в живота е по същия начин. Както и в шаха, така и в живота всяка крачка трябва да е добре преценена. Шахът е живот.
За да потвърди думите си, Мухамад Казмур дава пример със собствения си живот. Решавайки да напусне Сирия, превръщайки се в бежанец, губи родината си и затваря вратата по пътя назад. Но идвайки в напълно непозната страна като България, печели спокойствие и уважение. Печели зачитане на човешките права и човешкото достойнство.
Тук се чувствам свободен. Мога да изразя и да изкажа мнението си без да се страхувам, че ще се отнесат към мен като с безправно животно. Без да се страхувам, че ще ме пребият без някаква основателна причина само защото съм казал нещо. Тук печеля спокойствие.
Убеден е, че в България може да постигне мечтите си. Независимо, че вече три месеца живее в безвремие в лагера в Харманли. Но докато чака документите си, той отново мечтае. В началото плахо и несигурно. Днес – все по-смело. Независимо че ще започне живота си от нула.
По-добре за започна от нулата, отколкото въобще да не мога да живея, както беше в Сирия. За новото начало трябва смелост. Трябва да вярваш. На всяка крачка трябва да вярваш, за да вървиш напред.
Свободата е онова „малко” условие, което е първата стъпка, за да се почувстваш по-добре, убеден е Мухамад Казмур. Така и по-лесно се преодолява безпътицата в живота. А шахът? Шахът е спасението, което запалва искрата у бежанците да погледнат по-оптимистично на положението си. Шахът е онзи катализатор, който дава увереност, че щом можеш да се справиш на дъската, ще успееш и в живота. Така близо 40 души от лагера по-лесно преживяват нелеката си съдба, откакто от фондация „Мисия Криле” им осигуряват възможността да играят шах-мат.
