Над 20 години Диана Радославова работи като адвокат. Ще си кажете – „Много хора работят като адвокати”. И тук идва разликата. Диана Радославова предоставя правна помощ на бежанци, мигранти, чужди граждани и хора без гражданство, които търсят закрила в България. Работи и като външен правен експерт с Фондация „Мисия Криле”. Консултира организацията по въпроси за правата на бежанците и мигрантите. Лично се среща и с нуждаещи се, когато случаят е по-специфичен. Нейната експертиза е безценна в пряката работа с хората, които се нуждаят от правна помощ.
Диана Радославова завърша Софийския университет. След това става част от Софийска адвокатска колегия. Работи в неправителствени организации и защитава човешките права.
Направих една пауза от две години, когато заминах за Южна Корея, където в университет с американско правно училище завърших американско и международно право. Там имах възможност за много интересни стажове – в Пакистан и Тайланд. В Тайланд бях на границата между Тайланд и Бирма и за първи път попаднах в бежански лагер.
Това се оказва моментът, който променя живота на Диана Радославова. Срещата й с бежанците, които са настанени в лагерите в Тайланд или военизираните територии в Бирма, чакащи презаселване в САЩ или Канада, се оказва ключова за бъдещето й. От една страна тя е разтърсена от покъртителното преживяване. От друга – животът й е вече предопределен. Там, далече от родината Диана Радославова решава, че ще се отдаде на защитата на правата на всяко човешко същество, което се намира в беда.
След шестмесечен стаж в САЩ се върнах в България и започнах работа към Правна клиника за бежанци и мигранти. Целта й беше, адвокати, които обучават студенти да предоставят консултации на бежанци и мигранти. Дотогава нямах сблъсък с тях в България.
И за първи път престъпва прага на бежански лагер у нас. Посещава центровете за имиграционно задържане – подобни на затвори учреждения. Има ги в Бусманци и Любимец. Това става през 2007, 2008 година. Условията в тези центрове днес са по-добри, но по онова време са отчайващи, спомня си Диана Радославова.
Тогава в България, темата за бежанците не беше популярна. След края на финансирането за позицията „адвокат” в Правната клиника, останах като свободен адвокат, с много бежанци около себе си, за които вече бяхме поели дела.
За да продължи да работи за тези хора и да отстоява правата им, става съучредител и главен адвокат във фондацията „Център за правна помощ – Глас в България”. Вече 15 години фондацията предоставя правна помощ и застъпничество на бежанци и мигранти в България. Началото, обаче, не е никак леко. Кризите следват една след друга. Диана Радославова и екипът й не се отчайват. Място за отстъпление няма. На карта са заложени човешки животи.
Първите пет години работихме абсолютно на доброволен принцип. Един основен адвокат в мое лице с още един помагащ от време на време. И преди всичко доброволци и стажанти – местни студенти, както и чужденци. Първоначално функционирахме на мускули. После се появи кризата в Сирия. В България започнаха да идват и пари от различни фондове. Така постепенно стартирахме работа по проекти.
У нас има едва три организации, които защитават правно бежанци и мигранти. Има много фондации, които предоставят хуманитарна помощ и социални услуги, но само три са поели отговорността да защитават човешките права на чуждите граждани, които търсят закрила в България.
Това сме ние, бежанската структура на Хелзинкския комитет и фондация за достъп до права „ФАР”.
Именно първият досег на Диана Радославова с бежанците на границата между Тайланд и Бирма се оказва ключов за житейския й път. Това е моментът, в който мирогледът на младия юрист се преобръща. Там, в бежанския лагер, тя се оказва очи в очи с една част от живота, която удобно стои скрита от обществото. Или самото общество отказва да признае нейното съществуване. Правото на съхранение на живота на хора, които говорят друг език, имат различна култура и в повечето случаи изповядват различна религия.
Там, в първия бежански лагер, който посетих, най-уязвими бяха жените и децата. Те ми разказваха историите си. Като млад човек и юрист, дори и през превод, чух ужасни истории, ужасни ситуации, през които хората са минали. Виждах едни огромни детски очи, които ме гледаха. В тях освен страх, имаше и онова детското желание за живот.
Още тогава, в онзи лагер на границата, тя осъзнава, че хората в криза, преминали през опасности и ситуации, в които малцина от нас биха се озовали и са определяни като уязвими, са всъщност едни от най-силните, с които животът я е срещал. Това нейно убеждение се затвърждава и в последствие, и днес при всяка среща с бежанец. Тези хора носят на плещите си невъобразим товар. И в същото време се борят за живота си и намират сили да продължат. Намират надежда да преминат и през поредната трудна ситуация, която съдбата им поднесе. Проявяват стоицизъм в правото си да живеят нормално и в безопасност.
Реално много неща съм научила от тях. Идеята е, че ние като експерти даваме. Но в същото време получаваме страшно много. За мен, правото е уникален инструмент, с който можеш да помагаш. В днешното материално време има една инерция, свързана с това, че имаш професия, за да направиш кариера, да се утвърдиш като специалист, защото това носи освен развитие и финансова стабилност.
За Диана Радославова , обаче, има още нещо. Нещо, което напълно осмисля живота и позицията й. Тя безусловно вярва, че правото е онзи инструмент, с който може да подобри, както живота на нуждаещите се, така и да направи самото общество по-добро. И съвсем естествено, цялото й съществуване и работа са обвързани с тази група хора, която е маргинализирана и дискриминирана, дори в държави, в които защитата на човешките права е верую.
Особено сега, във времето на военни конфликти и разнопосочни европейски политики е все по-сложно тези проблеми да се анализират, да защитаваме едни или други аргументи, защото няма черно-бели постулати.
Въпреки всички затруднения, водещото за адвокат Диана Радославова остава зачитането на достойнството на всеки един човек, който е различен от нас. Това се опитва да предава и на тези, с които работи. Защото, без значение на произход, култура, език, народност, религия, всяко достойнство трябва да бъде защитено. Всеки на първо място е човек.
Tози материал е създаден по проект „Регионален модел за овластяване на уязвими бежанци и мигранти, търсещи закрила в страната“ с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието му се носи от Фондация „Мисия Криле“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този сайт отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Основната цел на проекта е чрез правно-информационни консултации, психологическа и социална подкрепа, работа по приобщаващи местни политики и разработване на иновативни практики да се спомогне за овластяването и прякото участие във взимането на важни решения за собствения им живот на лица в уязвима ситуация, потърсили или търсещи закрила, бежанци и мигранти живеещи приоритетно на територията на областите Хасково и Стара Загора.
